Предсмъртно

16.11.2021 г., 11:14 ч.

Поезия

347 1 2

Изоставих копнежа за теб
и забравих какво ни се случи.
Днес сърцето отново е лед
и душата за друга заключих.

На вратата тъгата звъни.
Ти разби ми сърцето на части.
Ако видя те някога, спри
и кажи ми прощалното „Здрасти!“.

Щях да бъда опора добра.
Щях да бъда искра и пътека.
Предпочитам сега да умра.
Тя, смъртта, е ефирна и лека.

Ти се връщаш, но аз съм тъга,
зад която любов не наднича.
Мен сега ме прегръща смъртта
и не помня защо те обичах.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Tangerine (Хел)

2021-11-16T11:27:59+02:00

Много хубаво стихотворение. Поздрави
palenka (П Антонова)

2021-11-16T11:24:39+02:00

Прекрасно пишеш, но ти е време да почнеш да се учиш и от живота!
Мъжът пада на колене пред жена само когато ѝ иска ръката.
Едно е мъж да плаче, друго е да се оплаква.
Смени плочата!

Прилича ми на "Предсмъртно" на П.Пенев
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=212&WorkID=10129&Level=3