stel88 (Стеляна)
80 1788
29.04.2012 г., 0:33 ч.

Представление 

  Поезия
1087 0 17

Любовта беше непринудена, беше лудост,

скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.

Като преляла чаша кафе и оставила не капки,

а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,

сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат.

 

Късно е до безнадеждност, а започна представлението,

костюмирано, с лъскави обувки, с бляскави витрини,

от които с алчни очи гледат скъпоценни пръстени

и букети от съвършено подкастрени, като игли, рози,

но няма място за  изтъркани предложения. Няма.

A и правостоящите ни освиркаха за това,

че не виждат да сме истински. Да си тръгваме...

За по-лесно с ескалатора и всеки да хваща етажа си,

където няма нужда от бърз поглед назад през рамото,

където спомените не въртят тайно стрелките обратно,

а вятърът не вдига косите ми към лъчите на Слънцето,

за да запалят в теб нетърпелива усмивка. Не.

 

Няма и целувка, пришпорена от плясъка на крилете на бели гълъби,

а самотно кръжи бенгалски огън в очите и наздравици вдигат сълзи.

И се питам, защо се усъмниха, че не сме били истински? Защо?

© Стеляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??