Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден...
Една, неотлетяла в юга птица,
прелиташе мъгливия си свод,
да зърне теб - измолена светица
за грешник от последен епизод.
За две ръце, в които самотата,
рисуваше по дланите им кръст,
и вееше молитвите ми вятър,
надежди разпилял околовръст. ...