Елиза13 (Мария)
239 841
8.02.2024 г., 17:26 ч.

Предутринно 

  Поезия
529 2 2

Топи се белотата на снега в красива песен,

под топлите лъчи на ласкав, нежен дъх.

Живота вдишвам с въздух чист и пресен,

изкачват ударите на сърцето стръмен връх.

 

За гледката мечтана кръвта ми се вълнува,

там светлината пее, царува с пълна власт.

Усещам как крилете с небето слято плуват,

как кършат се парчета плътен черен пласт.

 

Усещам наближава онази чудна среща,

в която ставам сняг в дланта Му разтопен.

Предвкусвам идва края – картината зловеща

ще се разкъса и ще изгрее Онзи славен ден.

 

За гледката мечтана кръвта ми се вълнува,

на раните не гледам, не се задъхвам в тежката мъгла.

Обръщам се към Теб, гласът Ти чист аз чувам,

Слънцето изгрява, ето виждам как настъпва утринта.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??