25.10.2013 г., 10:48 ч.

Предзимно 

  Поезия
596 0 14
Духна вятърът, падна листо,
мисълта ми до кокал изтръпна,
във окото ми влезе стъкло
и ципът на душата си дръпнах
чак догоре - до последния край.
Влязох вече във другата роля...
Пия коняка си с чай. И без чай.
Но за въгленче никак не моля.
Всяка обич и смях натроших
и раздадох на чуждите хора.
Не забравих, но всичко простих -
само толкова мога да сторя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??