Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш?
Хр. Ботев
Над земята българска – вой на банши.
Летят в мрака полицейски коли.
Приказките си смениха бранша.
Червен сняг над Русе вали.
Птици-дроздове ядат копривка,
после чертаят в снега писмена.
С "Вълшебната лампа" май прекалихме –
край Свиленград джинове вдигат стена.
Крали Марко сънува край печката
как с Шарколия лети в Холивуд.
Бриджит Бардо ни оплаква мечките,
от Англия чакаме Робин Худ.
От Париж и Лондон ни носят вино.
Едит Пиаф ни пее в захлас:
"Назад, назад, моме Калино,
по-добре стой си у вас."
А над страната валят трупове,
виното с жлъчка дори е разкош –
свински сватбари умират групово
в първата страшна, брачна нощ.
В мрака потъват илюзии стари
за рай европейски от мляко и мед.
Бавно и трудно израства България
дългото детство и крачи напред.
© Мария Димитрова Всички права запазени