Преглъщам се
и заболява
от гордостта,
от теготата...
Но вече мога
да направя
неща,
които
не познавах -
да се обърна
към дъгата,
да спра до
просяк,
да поседна,
да тръгна
без да се налага,
да плача,
щом ми е потребно;
да се обадя на приятел
дори и нощем,
да замина
при старите добри познати
и да се радвам,
че ги има;
да порисувам със децата
навън, пред блока,
на земята,
към самолета да помахам
издигне ли се в небесата;
да седна тихичко на прага
и да те чакам
безотказно...
Преглъщам се
и заболява,
но свободата
е прекрасна!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени