Преглътната съм (като водка с лед),
отминала набързо с махмурлука.
Сладникавия вкус от словоред,
душата ми смути... и се пропука.
Полепна по сърцето като мед,
(облизваше ме страстно - като грешник).
И тялото обходи с кубче лед,
заключи любовта... като ковчежник.
Преглътната съм (като риба - стръв),
а плувах във водите безпогрешно.
И кукичката дърпаше... до кръв,
(изплаквах се със сЪлзи безутешно).
Рисуваше ме... после с гума три,
(нали съм само там... на лист хартия).
Раняваше ме... с острия молив.
Но стига вече... трябва да се скрия!
© Кремена Стоева Всички права запазени