12.05.2024 г., 23:43 ч.

Прегрешение 

  Поезия » Свободен стих
374 0 0
Прерязаните ми ръце
опитват да стигнат твоето твърдо черно сърце,
ала същност стигат само нагоре към безкрайното небе.
Кръвта потича надолу,
по-червена, тъмна, студена от преди,
проклятието ми пак ме набеди.
Веригите - оплетени в моите нозе,
а трънната корона пробожда бялото ми лице,
всичко живо ме кълне.
Катинарът - заключен между белите ми дробове,
а острият шип - все навътре в моето сърце.
Прегрешение доживотно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Предложения
: ??:??