Нарочно прегърна ме юли,
в ухото ми страстно зашепна.
Търкулна по моите скули
сълза маргаритено летна.
Небето със длани погали
телата ни, мургаво диви.
И вятър безумно запали
в нас страсти добри и красиви.
А слънцето люлка ни сплете.
Немирни люляхме се ние.
Но юли си тръгна. Кажете,
как моя любим да открия?
© Нина Чилиянска Всички права запазени