Ти си моето старо момиче
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен,
боледувах за чуждата плът.
Не смени пасианса си черен,
съумя да не минеш отвъд.
Подаряваш ми изгрев след залез,
кули вдигам и с яд ги руша.
Приласкаваш ми нрава батален,
в буйните ти коси се теша. ...