Звездата, светлината угасна.

Изчезна надеждата и вярата

в свободата,

да усещам

прегръдките ти топли,

моята глътка

чист въздух,

щастието ми единствено.

Боли от добрите ти думи

в спомените ми,

че не се осъществиха,

но важното е,

че с доброта човешка

ми написа за края

на представите и илюзиите ми,

пътят ни не е един.

Комплименти незабравими

и златни думи

ми подари, които

искам да помня

от теб само.

Сълзи има в очите ми,

но по-добре болка,

сливаща се с щастието

впоследствие,

отколкото

нищо да не става

с мислите ми и сърцето.

Аз не съм

камък, предмет и цвят,

а човек и обичам

отдадено,

за да ми се усмихне

в мене човешкото.

                                                                                        За Чавдар

                                                                                                       Г.Ф.Т