Прегръщай ме, защото са спасение
ръцете ти, с които ме предпазваш.
Животът ми е кратко изречение,
но само с теб наподобява разказ.
До мен не стига тъжното ми вчера,
защото с миналото се сбогувахме.
В една секунда – дълга като ера,
събирам цялото си съществуване.
Аз няма нищо да ти обещавам,
защото думите не значат нищо.
Прегръщай ме.
Смалявам се, смалявам
до трудна за поемане въздишка.
Оттук натам не следва продължение,
началото се слива с края бавно.
Прегръщай ме, защото са спасение
ръцете ти, с които ме създаваш.
© Деница Гарелова Всички права запазени