31.01.2017 г., 9:42 ч.

Прегърнах самотно сърце 

  Поезия » Любовна
486 0 0
Намерих си самотно сърце и го прегърнах,
знаеше всичко за болката то.
Здравейте – му казах усмихнато
и плахо подадох ръка.
Невярваща беше душата ми,
сърцето ми го позна.
В наситена, плътна мъгла
показа ми някак посоката.
И ето ни двамата влюбени,
вплели пръсти ведно,
крачим през време уверени,
че е било за добро. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Апостолова Всички права запазени

Предложения
: ??:??