23.10.2006 г., 23:11 ч.

Прегърнах златната зора 

  Поезия
837 0 12

Кафето, тази сутрин си направих,
бях тъжна, капнаха сълзи във чашата.
Надве-натри, цигара си запалих
и прекрачих прага на балкона... 
Видях как първите лъчи пронизаха
небето сиво и тежките мъгли,
а после  в злато оцветиха
блоковете и моите коси...
Небето се пропука в синьо-бяло
и светна като включен полюлей,
заплува розово, така красиво,
сияние, изгряло с идващият ден.
Допих кафето, сълзите си преглътнах.
Усмихнах се на тази красота...
Ръцете си широко в утрото разтворих,
прегърнах златната зора!

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??