---
Мойте женски безбройни "Защо?"
се забиват пиронно в тавана,
но остават без отговор, щом
е късно за теб, за мен - още рано
да споделяме жажда наум,
да болим от словесни кинжали...
И с бълнуващи устни насън
се давим в сълзи натежали.
Ти крещиш, за да бъдеш разбран!
В тишината ми обич се ражда!
И в безкрая на топлата длан ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация