Когато чуя как жена ми с глас тревожен,
ми изплаква своят ден още веднъж-
прегърнал страховете ù ноща, аз може,
да се събудя утре един по-силен мъж.
Не ми хареса това, че след като лиричният герой казва на жена си, че иска и търси нейната слабост като жена, след това прави обратен завой с последният ред и всичко се връща пак до личните му чувства и его - "не съм по-малко мъж"...
Върнах се към този стих случайно и чак сега видях полемиката под него.
Основните възражения са срещу съдържанието на творбата: че бледнее образът на Нури и че е недопустимо на рожден ден да се говорят такива неща...
По принцип, едно посвещение не изисква да се опише образът на посветения. То е един жест на внимание и на специални чувства. Можеш да посветиш стих, в който да изразиш отношението си по даден въпрос и очакваш посветеният да те разбере.
В конкретния случай Поетът е избрал изповедта. На свят ден го прави.
Разбира се, че ще говори повече за себе си.
И никой няма право да оспорва това негово решение.
Най-лесното е да поднесе букет цветя и да я обсипе с ласки. Но при допуснати и осъзнати грешки от негова страна, това ще бъде само поза, най-меко казано. И сила се иска да разнищиш себе си, да се разкаеш, да се вречеш. Клетвено звучи този стих. И искрено – до самобичуване.
Не е важно колко други възможности съществуват – при подобна ситуация. Важното е как Поетът е защитил идеята и как постига внушение.
Това трябва да се оценява, наравно с компонентите на художествената форма.
За мен "Прегърнати страхове" е вълнуваща поетическа творба, която разкрива душевната драма на една чувствителна и противоречива личност.
Естествено е да не получи разбиране от всички. И жалко е...
Обичта простила всяко дребно прегрешение и всеки погубващ грях заслужава този стих. Не е обидно да кажеш на някой колко много си сгрешил, пък било то и на рождения му ден. А може би това е най-големият подарък? Истински си, Ив, а това е най-важното. Приеми моите най-искрени поздрави . Целуни я от мен, сигурно е прекрасна!
ей, ще оставите ли някога нещо неоакано? моля, самоизтрийте си коментарите, НЕсвързани с произведението, за да не ме обвините в пристрастност. адвокатските пледоарии - също.
Иванова, не разбирам защо трябва да се изказваш след всеки коментирал?
Коментара ли ми коментираш, или стихотворението?
Иди провери да видиш глаголът изплаква какво означава. Ако си жена, както се представяш, би трябвало да знаеш.
Силве,мнного лично го взимаш за модератор...
последния път като ти писах ме изтриха,няма да се изнендам ако и сега ме изтрие "нечия"ръка...но явно личните пристрастия взимат връх в дадени моменти...
Иво, колкото повече те плюят, по-хубаво да ти става, братко...Ще пукнат от завист, че си добър поет. Стържат си ноктите и се правят на големи познавачи...а те какво са посветили на жените си - нищо...ако изобщо имат жени...важното е да се секнат в сайта като вестоносци на собствената си безпомощност...И какво пишат също е интересно, нищо, което да упълномощава поетичните им претенции...
Хич да не ти пука...Иска се сила да напишеш такъв стих, да си признаеш слабостите, грешките, да бъдеш себе си...
Евала, Ивайло!
От мен едно голямо БРАВО и мощна подкрепа!!!
"Талантът си е талант' се изписва, Силве.
Предците ми тъй са ги учили на български език. Ако съм барон, ще бъда ли по-интересен за теб?
Терсене ми е, че влюбен човек се гевези с влюбена жена пред теб. Благородството задължава да не го правим. Бароните сме три парчета в Отечеството.
Митко, Дениса ми е драга и недей така.
Барона обича от време оно да целува любимата си на мегдана, овлажнявайки всичкото поетеси от Пирот до Бабаески, чиито съпрузи се почесват изотзад по анцуга.
Иво, недей така - поднеси го в ръкопис и на колене. И не слагай многоточие след посвещението. Хубав празник и от мен на Нури!
Митко, и ти недей.
Благодаря ви.
Тук съзирам личен неприязън...и лични симпатий...
Стихът е плосък,като батерия от четири волта и половина...ама някои го обърнаха на говорилня .Порчев,драга ми Дениса,е по-прав,от правото на права лопата,ама човек,трябва да има нещо криво в мозъка си да го разбере...не се напъвай,мила...
Стихът е разкошен! Това никой не го оспорва и няма право да го оспорва. Много смислен, много мъдър, изпипан...
Останалото?! Хайде да не им светим под юргана, де! Човекът е посветил стих на жена си. И в това има нещо мило. Дали на нея й е харесало или не, мисля че това не е мястото, на което трябва да се коментира. Просто се замислете колко са тези жени, на които някой мъж изобщо се е сетил да посвети стих...
Бароне, поздравления за красивия стих и за празника ви! Ако можех да сътворя подобно поетично бижу, аз и жената до мен щяхме да сме щастливи! Благородно ти завиждам и се надявам да не обръщаш внимание на бъртвежите на някои автори без капка синя кръв!
Честит празник и от мен, мила Нури!
Бъди все така обичана и щастлива!!!
Ивайло, моля те, направи всичко възможно, за да не стигнат до твоето момиче ,глупавите брътвежи на хора, които не са разбрали, че влизайки в твоя поетичен дом са имали щастието да срещнат една неповторима любов. Да, тя съществува! Всички ние, които ви познаваме сме убедени в това.
Вдъхновителката на творбата е обичана жена, ОБИЧАНА!!!
За красивата ви любов, която буди неповторимите ти стихове , Ивайло, Наздраве!
Човешко е да се греши, но знам, че ти ще простиш и ще продължиш да летиш все по-високо в небесата на поезията, защото
Бог ти е дарил талант и те е срещнал с твоята Нури. Имаш и нас-приятелите, които те познаваме не само като творец, но и като човек с голямо, добро и щедро сърце.
Прегръщам ви, с обич! Бъдете щастливи!
Няма да се опитвам, да правя анализ на стиха на Ивайло, но "Прегърнати страхове" е стих, който той е посветил на жена си, и мисля, че не е задължително и непременно в него да пише - честит Рожден Ден, мила...и така нататък. Достатъчно искрен и силен е стиха, та затова не се захващайте за буквата!
Силвина, благодаря ти за присъствието, а към останалите трима - Ина, Севдалин и Мишел - седнете и някога напищете нещо по-добро от мен, вместо да си заостряте езиците...
И аз очаквах да разбера под какви звезди е родена Нури, но като се замислих... ми щом знам за звездите на поета що ми трябва да знам за нейните и щом знам, че той й е простил всичко, какво ми трябва да знам дали тя му е простила (явно тя е по-виновната ). В края на краищата на всички ни е ясно, че както всеки ден и на този ден й се реве…
Дано поета не е целял да събуди съжалението ни, че и на мен ще ми се дореве...
ПП: не е задължително да съм писател, за да съм читател
ПОздрави за двама ви, Ив!
Финалът е символ на новото начало в мъжкото ти сърце - тихият семеен уют - кармата на щастливците!
Светъл празник в душите ви!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Когато чуя как жена ми с глас тревожен,
ми изплаква своят ден още веднъж-
прегърнал страховете ù ноща, аз може,
да се събудя утре един по-силен мъж.
Не ми хареса това, че след като лиричният герой казва на жена си, че иска и търси нейната слабост като жена, след това прави обратен завой с последният ред и всичко се връща пак до личните му чувства и его - "не съм по-малко мъж"...