Изтляват буйните огньове на страстта.
Остава упоритата жарава.
След онзи близък хълм е старостта
и с младостта си се прощавам.
Недей угасва, жива топлинка,
без теб ще ни е тъмно и студено.
И с въгленче в протегната ръка
ще срещна аз съдбата отредена.
Прегърнати, танцуваме в жарта.
До болка са познати настроенията.
Какво пък, нека дойде старостта -
ще те целувам все така с вълнение. ...