Прохождаме, прехождаме.
Предаваме, продаваме.
Съдираме си кожите,
но вечно се надяваме.
Ръцете си не виждаме,
а гледаме зад хребета.
Очакваме на свиждане
патоци или лебеди.
Но бурените никнат,
земята каменее.
С трудности се свиква.
Дано да оцелеем.
Дърпат ни конците,
мислим, че танцуваме.
Пустинята в очите
не ражда съществуване.
В тунел сме се залутали
прегърнати от мрака.
За светлина сме чували,
прегазени от влака.
© Валентин Йорданов Всички права запазени