21.06.2007 г., 20:46 ч.

Преходност 

  Поезия
854 0 4
Господи, колко сме преходни,
а се мислим за велики,
оставяме руини след себе си
и измислен свят от реликви.
Всичко е толкова временно
в Твоето вечно безвремие,
ражда в човека прозрение
жаждата вечно да свети.
Толкова иска да бъде
вечен, макар и за малко,
ако и днес да изтлее,
слънце да бъде за кратко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??