Пресънувах те - в хиляди сънища, които ме будеха,
и дълго не можех да спя.
Препрочетох те - в многото стихове,
които написах за теб.
Преразгледах те - в планове, в блянове и в безкрайни албуми със спомени.
Препознавах те - стряскащо, молещо;
не веднъж, нито два… много повече.
Пренаписвах те - в тъжните текстове на нашата музика… с бузукито.
Премълчах те - безумно разпитвана от околните погледни шушнещи.
Преосмислих те - в самота, сред компании,
в чужди легла,
в празни усмивки.
Преживявах те - в спомени, в истини, в случки, в неслучки - на сила.
И престорено те отрекох…
Преживяхте те, но не те пре-обичах.
© Пламена Троева Всички права запазени