JoinMeInDeath`F
87 202
9.12.2005 г., 23:39 ч.

Прекалено лично 

  Поезия
948 0 4
Не мога да се примиря с болката в гърдите.
Не мога да спра сълзите от очите.
Когато се огледам и теб те няма,
болката от любовта става по-голяма.
Принудена да търпя работи,
които не харесвам,
принудена мъките в надежди да обесвам.
Човек не знае какво от съдбата да очаква,
кога да избързва и кога да изчаква.
Зареждам патрон в барабана на живота,изстрел...
Че ще стане така дори не бях помислила...
Тишина...безжизнено тяло пада в прахта!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??