Прекрасен ден
Ден, като всичките обикновен,
безцелен, пуст, като кошмарен сън,
и денят се заговаря с мен,
щом изляза аз навън...
Но този път бе по-различен,
така мрачен и много студен,
за първи път ми каза, че не ме обичаш,
че за нея мислиш - не за мен...
Зората ми каза, че друга събуждаш с целувка,
че друга е слънцето на твоя ден,
а до вчера ясно твърдеше с недомлъвка,
че се събуждаш с мисълта за мен.
Обедът ми каза, че се разхождаш с нея,
по нашите пътеки, по нашите места,
а вчера той ме караше да проумея,
че само аз съм ти в ума...
Вечерта ми каза, че я прегръщаш
и с ласки нежни тялото ù палиш,
слушам я, а едва преглъщам,
нали ù бе обещал само мене да галиш...
И както с вечерта си говорих,
разстроена, ронеща поредната сълза,
в този миг вратата се отвори
и ти ме прегърна силно веднага...
Повтори ми, че ме обичаш, мило,
че от живота искаш да си само с мен...
Всъщност денят е бил 1-ви Април,
шегуващ се с ревността ми ден...
10.08.2008
© Радослава Михайлова Всички права запазени