Прекъсвате си корена
на двама кандидат-емигранти
Прекъсвате си корена...
С амбиция!
Стремглаво се понасяте в галоп,
така че всяка инаква позиция
не струва нищо
и не значи стоп.
Дали ще са ви пълни после шепите?
А вярата?
А смелите мечти?
Дали най-после смисъла ще вземете
да сложите в тревожните души?
Дали ще се събуждате с надеждата,
че ви очакват слънчеви лица?
Дали спокойно сутрин ще се вглеждате
в очичките на своите деца?
Ще имате ли истински приятели,
които да ви канят у дома,
да ви споделят кротката си вяра,
че още съществуват чудеса?
Дали ще се наситите в охолството,
предвкусвано, жадувано така?!
А липсата?
А болните ви майки?
Бащите ви и тяхната тъга?
Прекъсвате си корена с амбиция
за много крехки,
преходни неща...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви, че коментирахте. Темата е много болезнена...
-
Вярно е, че причините за емигриране за различни, но май преобладава безизходицата от безработицата, особено в по-бедните региони. За съжаление... Защото едно от основните права на гражданите е правото им на труд!
-
Руми, разбирам емоциите ти http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=135184 отлично, но просто не вярвам, че това са въпросите "Дали спокойно сутрин ще се вглеждате
в очичките на своите деца?
Ще имате ли истински приятели,
които да ви канят у дома,
да ви споделят кротката си вяра,
че още съществуват чудеса?
Дали ще се наситите в охолството,
предвкусвано, жадувано така?!", които би трябвало да зададем... Хората, които замивата отнасят в сърцата си също толкова болка, липси и носталгия, колкото остават в сърцата на близките им хора...
Жалко, че това се случва..., но аз хвърлям упрека си в друга посока...
Стихът ти е прекрасен и аз го ценя, просто имам различно мнение... повлияно от цялата тази болка и липса, която остана и в мен...
-
Благодаря ви, че сподехите и коментирахте този стих. Далеч съм от мисълта да съдя хората. Просто си задавам въпростие за онова, което губиш, търсейки щастието далеч от родното си място... В последно време изгубих бройката на моите лични познати и приятели, които никога вече няма да чувствам като част от живота си, защото са на хилядикилометри от мен и когато се видим след години раздяла, дори не знам какво да си кажем... В очите на родителите им се е загнездила една такав голяма тъга! Жалко е, че хора, които можеха да родят и отгледат децата си тук, сега го правят другаде... Но дали всички заминават, защото тук наистина са зле и ножът е опрял до кокъл? Личните ми наблюдения сочат нещо съвсем друго. Най-близката ми приятелка замина, защото вярваше, че в САЩ ще има по-щастлив живот, макар че тук имаше доста причини да остане и изобщо не е ставало въпрос за мизерия, недоимък или нещо подобно...
Вярно е, че всеки има право на избор, но цената често е твърде висока както за заминаващия, така и за онези, чиито души наранява...
Простете за този дълъг коментар, но темата ме покоси отново преди два дни, защото ще изпратя поредните приятели. Може би вече са над 100! -
Поздрав за хубавия стих!
Но дали просто амбиция кара хората да напускат родината си или по-скоро безизходицата, в която държавата-мащеха ги поставя??? -
Много ,много силно! От всеки ред извира болката.
-
Хубав стих! Поздрав и от мен!
-
Прибави и мен към тези двама.
Харесах стиха ти!
Носталгията по дом и Родина е неизбежна, знам.
Чела съм много стихове в сайта укоряващи тези, които заминават, но едва ли някой е тръгнал ей така от кеф... безисходицата, нуждата, немотията, безработицата тук в нашата обична България ни прокужда по чужди земи. -
Харесах!
-
Много хубав стих , Руми!!!
Поздрави!!! -
Напипала си най-страшната социална тема днес...
За което те поздравявам!
Бъди !!! -
!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави ,Руми!!!