23.03.2007 г., 11:44 ч.

ПРЕЛИВАНЕ 

  Поезия
893 0 23

Думите увиснаха във въздуха,

бавно се прелисти тишината.

Всичко преживяно не е истина,

светлото прелива в тъмнината.

Стъпките потъват в черни пясъци,

сив - дъждът след време ги отмива.

Птиците изплакват се със писъци,

аз съм тук, а ти натам отиваш.

Слънцето прегръща се с Луната,

облаците в плащове са скрити.

Как сега да търся светлината,

болките-игли са в мене впити.

Краят ми е новият любовник.

Този, който тръгна, бе Начало.

Днес го любих, беше за последно.

Черното прелива се във бяло.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??