Думите увиснаха във въздуха,
бавно се прелисти тишината.
Всичко преживяно не е истина,
светлото прелива в тъмнината.
Стъпките потъват в черни пясъци,
сив - дъждът след време ги отмива.
Птиците изплакват се със писъци,
аз съм тук, а ти натам отиваш.
Слънцето прегръща се с Луната,
облаците в плащове са скрити.
Как сега да търся светлината,
болките-игли са в мене впити.
Краят ми е новият любовник.
Този, който тръгна, бе Начало.
Днес го любих, беше за последно.
Черното прелива се във бяло.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Благодаря!