Сетни дихания на старчески мъки -
плуват в гърди на преломна съдба -
сетно изплакани ледени сълзѝ,
ромолят с дъждове над вечността.
Шепне краят в живота, че няма
безсмъртие на тази опетнена земя,
че смъртта ни чака, сред черната яма
да затрупа в забрава любовта.
През сетни дихания, някой говори
със сетни усилия душата му върви-
по небесния път горящ в несгоди
и неразцъфнал никога в лъчи...