Със дланите си ще те стопля...
Със топъл дъх ще те суша.
И раните ти ще разчопля
любовна болка да внуша.
И тази болка ще изпия
от твойта чаша за любов.
В сърцето после ще те скрия
да тръгнеме по моста нов.
По този мост ще минем двама
без срам - със порив и подем.
И в наш'та закъсняла драма
чувал със сол да изядем.