irindaa (Ирина)
28 60
4.07.2007 г., 16:58 ч.

Преобличане 

  Поезия
756 0 5
Графитът ми нащърбва небосвода
с цвят на сгърчени зеници.
Проклятието на женската природа?
Да се облича като годеница,
преди да е усетила обичане...
Какъв живот! На преобличания.
А дрехите така ще си приличат.
С джобове, препълнени с надежда
и с касови бележки - за помилване,
и с кръпчици, които ще разреждат
преломите на свидните насилвания,
когато се самоизричаме.
Да, дрехите ужасно си приличат.
И само ние сме различните...

© Ирина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удоволствие е да вляза в мелодията и емоцията на стиховете ти, скритата мисъл, предизвикателството ти в контекста...Спирам с анализа.
    В отговор конкретно на това усещане се сещам за една моя любима песен на Селин Дион. В превод:
    "Хората си остават деца, не порастват, а само навличат дрехите на възрастен..."

  • интересен стих!
    браво!
  • Браво-с пожелание за повече джобове
  • И хубаво е , че различни сме.Хубаво , Ирина, хубаво.
  • Много добре!
Предложения
: ??:??