О, воте!
Щом се заразхождам
по улици и тротоари,
пресрещат ме и съпровождат
навред усмихнати другари.
Един по рамото ме тупа,
„сърдечно” втори се ръкува,
а трети с поглед „неподкупен”
за малко да ме разцелува.
И всеки се е изпедепсал
във занаята тъй изкусно,
че що ли ми остава – „С теб съм!” –
кривя угоднически устни.
При толкоз важни ухажори
да не забравя как комплекси?
Изпъчен, само се кокоря
и шепна –
с теб съм, с теб съм, с теб съм...
Нормален градусът комай е
при таз кампания омайна.
Ще изтрезнея чак накрая...
Щом пак ми теглят дружна майна.
© Борко Бърборко Всички права запазени