Преоткриване

Пътят ни, като сън попремина.

И се питам, след толкоз години

как така, с разтуптяно сърце,

с вплетени във едно, две ръце,

с теб не мислим за вещи и замъци,

а с изгарящи погледа пламъци,

с толкоз много сребро във косите

и с до болка любов, във очите,

по младежки все още мечтаем

и все тъй, един- друг се желаем.

Случва се и това- да беснееш,

на което аз често се смея.

После яростно да ме целуваш,

гузен, че тъй ме ревнуваш.

От очите ти бляскат светкавици.

От устата ти, вместо наздравици

произнасят се думи съдбовно.

Но след миг само, много виновно

с жаден поглед на екс ме изпиваш

и за кой ли път, ме преоткриваш.