Не оставяй следи...
Не искам да зная, че идвал си тука...
Безредие вече отдавна във мен не цари,
преподредени са мислите,
книгите,
двата ми звука...
Не, не оставяй следи!
Не ща и да зная, че идваш ти само за малко...
В хармония тиха сърцето ми вече тупти,
недей да се вмъкваш нахално и жалко...
Не оставяй следи... Недей ме разхвърля
и времето ценно недей да хабиш на шега...
Преподредена съм... И мога без милост да хвърля
нашите спомени... Твойте писма...
© Дани Иванова Всички права запазени