Февруарски слънцето уморената от студ земя погали,
птички посивели зачирикаха щастливо цяла зима слънце невидяли,
засрамен снегът се поразмекна и кожухът му олекна,
тук таме се разтопи и кокичето веднага го проби,
цяла зима чакало горкото топлата милувка по челото,
белите листенца се разпукаха, и земята цяла засия
окрилена от предчувствие за пролетта!