Камбанен звън. Сърцето ми разбива
стените на душевен храм.
В гърдите въздухът се свива…
на пресекулки огнен плам
по вените пенливо се разлива.
В безлунна нощ, звезди -
светът затихнал е – не спи.
В далечината бухалът гнезди,
и ми подвиква „ Не тъжи!
Простено да ти е. Прости!”
И тишина…И трясък!Силен гръм.
Раздират се невидими платна, ...