30.06.2009 г., 16:20 ч.

Прераждане 

  Поезия
497 0 5

ПРЕРАЖДАНЕ

 

Не бе роден,

а вече те познавах...

Не бях те виждал,

а ти беше тук...

Вълнувам се –

кръвта вода не става...

Сърцето ми днес бие с твоя звук...

Не ме познаваш!

И не подозираш,

че съществувам.

Но и аз съм тук...

Не си ме виждал,

а пък аз се взирам

във теб

и разпознавам своя внук...

Цветята, радостта

сега преливат,

но ти не знаеш,

сгушен в своя сън.

Две топли длани нежно те завиват -

да те опазят от света навън.

И ето - тъй животът продължава.

Но нека той за теб да е различен,

защото знам, че ти го заслужаваш

и затова молитва днес изричам...

 

28 юни 2009

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??