9.11.2011 г., 20:43 ч.

Прераждане 

  Поезия
784 0 4
Тишината убива сърцето,
душата след него върви.
Там отиват, където
болката все още струи...
Отстъпва денят на луната,
сенки призрачни бродят.
Търсят сърцето, душата
път към покоя да води.
Последни минути трептят
от вече минало време.
За ръце двама вървят -
за тях обичта не е бреме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елфида Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??