Побирах вятъра в лицето си,
поглъщах го, погалвах го с ръце
и с нежността на сърцето си
пращах го при тебе да се спре.
Попивах светлината на звездите,
стелеща се в притъмнелите коси
и без граници оставени мечтите
постилах в мокрите под теб треви.
Пречистен, притихвах на росата,
приела душата на свещените води
и с усмивка, подарена от цветята,
в твоята любов отново се родих.