Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина?
На свой език говорят си сърцата,
огромна, тъмна бездна е страстта,
поглъща ни изцяло, без остатък.
Очите ти - потоци светлина,
докосват ме и в тях потъвам цяла.
Залива ме на устните жарта,
в прегръдките ти падам отмаляла. ...