Пресита
Свита на топка, дрипава, хърбава,
на тротоара пред "Хали"-те,
крие очите си слепи под кърпа
една смрадливка ялова.
Дреме застинала, сякаш се моли
и се усмихва беззъбо.
Край нея граждани – с главоболие,
напарфюмирани и изкъпани.
Никой не спира, да я попита
за световете невидими.
В тази бедна държава, жителите
от видимото са сити.
Като я видят, защо да се спират?
Жената не струва нищо!
В какви ли черни вселени се взира
и мисълта им разнищва?
И се задъхват телата от бързане,
няма милост за слабите.
Някой извика:
— Мъртва е! Мъртва е!
— Това си е нейна работа!
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разтърсващо...
Цветенце с времето стиховете ти стават все по силни... Летиш на Пегас...
-
Заковаващ финал! Поздравления!
-
Много силен стих!
-
Много болящо и истинско....тъжно е, ако имаме очи да го видим!
-
Без думи!!!
-
Споделям мнението на всички до тук. Дано стиха ти получи голям отзвук!
-
Заслужени аплодисменти!
-
Един бързащ свят, който не се интересува от нищо, освен от себе си и дребните си грижи... докато не стане късно. Браво, Цвета!
-
По милосърдието може да се съди за това доколко е цивилизован един народ. И тук, в Англия, където аз живея държавата не прави достатъчно за бездомниците. Но се счита най-малкото за акт на милосърдие и възпитание да помогнеш на бездомния с една монета или просто да спреш да поговориш с него или нея. Отделно има много частни организации помагащи на бездомните.
Аз мисля, че хората в България не помагат понеже се страхуват от това. Отделно медиите в България насаждат ежедневно чувство на обреченост и негативизъм в обществото.
И, не - тези бездомници нямат нужда от нашето съжаление а от нашето човешко отношение към тях.
Това можем да направим, няма да ни струва много.
Поздравления за смелостта да изразиш собствената си позиция в този стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
На теб ти се е получило!