Потънах в мрак, сивеят мойте устни,
а взорът мой - пресъхна от сълзи,
и всеки допир твой, о, твой, Безвкусни,
на въглен се превръща и гори.
Ако обичам те, макар и безнадеждно,
тогава значи - най-щастлив си ти.
Но ти потъваш в моя поглед, глупав и безбрежен,
и не потръпват ледените ти очи.
Във мен, Безвкусни, ти откри разплата
за своята предишна самота,
и със престижа на свинята,
положи ми окови на плътта. ...