Пресъхнали мечти
Пресъхнали мечти
Блудна с пропукани, разголени и съхнещи мечти,
зазимувах в света на вихрени през векове съдби,
птица със скършени крила... пълзях по голи клони,
прелъгана, пресъхнах със звука на гласните канони.
И гоних те през хукналите в бяг, спънати пътища,
отречена умирах, възкръсвах в теб... светена в капища,
в сласт блуждаеща, бликаща в екстаз, в пясъчен оазис,
в крясъка на морски гларус, в буреносен катарзис.
Дълбаех граници на невъзможното сега,
притихнах в пристан разрушен, самотна с брега.
И пак отречена възкръсвах в теб... бледолика съдба,
погледи слепи... тънех в древна поличба... тъга.
В миг измислен, в древно безумна, страстна нега,
стихнах бледа в бурни брегове със съдрана душа,
и пак в мечти те намирах, в немощен зов,
в клони оголени, в сянката земна, мъчен в любов.
© Ванина Константинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прие ме буквално, Таня... думите ти, бяха твоята оценка, на тях им благодарих.
-
Не пиша оценки.
Имам си думи.
И са ми достатъчни. -
Ако мога да помогна, Таня
. Благодаря ти за оценката! -
Един светофар ще оправи работата за мигащите... ама аз взех да заеквам...
-
Олеее, ужас, Гери, като не знаеш провери - Аксиния Михайлова се казва спечелилата.
С извинения към авторката на тази страница. -
***Благодаря ти за откровението, Гери. Признанието има две страни, то задължава и ти отнема свободата(с чист битувизъм), ценя признанието на всички пишещи и се прекланям пред таланта им, независимо къде и кога. Колкото до нашият спор (безмислен), исках да подчертая именно тази свобода в която всеки би се чувствал комфортно.
***Балди, благодаря, че си мигал толкова усилено и си спрял при мен. "Древно безумна", метафора... древна и безумна в моменти, каквато е любовта -
Ще ми се някой да ми обясни какво е "древно безумна".
Четенето на тези римувки е толкова трудно, че пет минути мигах пред пкомпа. -
Благодаря ти Сеси!!!
-
Много богат и хубав стих! Поздрави!
-
Благодаря ти Роси!
-
Силно... Поздравления!
-
Благодаря Елена, Ангел!
-
Дълбаех граници! Много силно.Благодаря за прекрасния стих.
-
Поздравления, хубаво стихо!
-
Благодаря ти, Мисана!!!
-
Преследването на любовта е вечна тема, не само в поезията. Да не забравяме, че големият американски шахматен проблемист и световно известен автор на главоблъсканицици Самуел Лойд (1841 - 1911), озаглави най-знаменитата си триходова шахматна задача - "Преследване на любовта".
С помощта на перфектна лирична форма, авторката нагледно демонстрира препятствията, през които трябва да премине влюбеният, за да открие своята половинка в този свят. Второто лице на ин-ян монадата, или
на андрогинната ни същност. Възхитен съм от нейното поетично умение да изразява нестандартно чувствата си. Стихотворението ми въздейства като Димчовото - "Аз искам да те помня все така...", но кой знае защо, този път то ми прозвуча по-друг начин /а не като оригинала на автора/: Аз искам да те ТЪРСЯ все така - бездомна, безнадеждна и унила...
Ескалацията на чувство е възходяща, а финалът:
"В миг измислен, в древно безумна, страстна нега,
стихнах бледа в бурни брегове със съдрана душа,
и пак в мечти те намирах, в немощен зов,
в клони оголени, в сянката земна, мъчен в любов."
изведнъж ме хвърли в настроението, което изпитва Даръл Стандинг /героят от романа на Джек Лондон "Скитникът между звездите"/, феноменологично пробягващ съдбите на всички живяли на Земята, въплъщавайки ги в едно единно Аз. Тук лирическата сякаш говори от името на всички жени. Тя изразява търсенията на онази Древна женска същност, оставаща непроменима в търсенето на любовта. А употребата на "сянката земна" ме върна към думите на големия древногръцки поет Пиндар: "Сън на сянка е човекът!".
Поздравление, Ванина, за този разкошен поетичен текст, заслужаващ най-висока оценка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
