Мислиш си, че не съм вкусил
 с болка от горчивите сълзи -
през лагуните безчувствен
 минал съм без пориви-мечти?


В лунно-сребърните нощи,
 с пламъка на трепкащи звезди,
са за погледи горещи
 мъртво-слепи моите очи?

Не, с наздравици угасях
във душата не една тъга,
се опивах и унасях
в полета на сетната мечта.

През пустините безбрежни,
с тъжна и разплакана душа -
срещу вихрите метежни
минах с блян от пурпурна звезда.

По поляните огрени
със безброй рубинени слънца
обич, ласки разпилени
дирих в капки утринна роса…

И аз пак пресътворих те
във лазурносиня светлина,
и отново удивих се
от сияйната ти красота…