Прие ме в дома на отровното черно.
Постели ми ложе от камък и креп.
Стените ти някак ме гледат перверзно
и стискат лицето ми в ледени шепи.
Прие ме в простора на своята бездна -
нахлу в личността ми, непитайки, с взлом.
Очите ми съхнат пред теб непрочетени.
Словата ми капят неизговорени.
© Ралица Всички права запазени