В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах
поредна празнина в моите чувства.
Добре поне, че сам си го признах,
превърна се в моето изкуство.
Всеки следващ път по-упорито
скачам смело в купчина от болка.
Сърцето стотен път лежи разбито,
но не умира – пиша стих и толкоз. ...