Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето,
с най-ярката отгоре ще светя,
за да видя усмивката твоя
озарила докрай битието.
Ще бъда вълна във морето,
пенлива, зовяща и топла,
за да докосна свенливо,
всяка клетка от тялото... мокра.
Ще бъда най-прекрасното цвете
разцъфтяло в твоите градини,
роза с ароматна невинност,
вдъхновила твоите устни щастливи.
Ще бъда въздух... когато
през болката ... спрял е дъхът ти.
Ще бъда свещ във нощта ти
и лъч светъл прогонил страха.
© Валя Сотирова Всички права запазени