Превърна ме във капчица сълза
и лесно е сега... да ме преглътнеш.
Причина малка, късче синева -
в сърцето ти... преди да ме откъснеш.
Превърна ме във думичка - една.
От устните ти шепна колебливо.
Мълвяща в транс от болка и вина,
оставяща сърцето... мълчаливо.
Превърна ме във дращеща вина,
прикриваща с клепачите нюанса
на всеки спомен, свързан с любовта,
претеглящ във душите ни баланса.
Сега съм изхабена... от превръщане,
забравих даже първата си роля.
Към истинската себе си се връщам и
моля те - не идвай с мене... Моля...
© Кремена Стоева Всички права запазени