Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората.
Със себе си, поспорили здраво.
От критиката злостна и от умората
воюваме с рожденото си право.
Че днес, не се намират съвършенства.
И грешниците повечко са май.
Равнодушието ни облъчва често,
а егоизмът ражда се безкрай.
Оптимизмът някак се разсейва,
а завистта от ъглите наднича.
Вежливостта отдръпната подремва
Търпението... трудно се облича.
С желанията всичко е наред,
растат като цунамита в главите.
Каквото и да значат, иде реч,
за злато и богатства в бъднините.
На падналият, трябва му ръка,
да го издърпа от канавката с проблеми.
Човекът с чест, не страда през слова,
а крачи с теб, щастлив от твоите победи.
Достойнството, е мяра за лица
с човешки облик и със справедливост!
Днес рядко ти подават и ръка,
забулена в присъща колебливост.
© Валя Сотирова Всички права запазени