Превзе сърцето ми с милувка тиха
и мислите ми с вихрен конен бяг...
Сълзите ми гальовно днес отпиха
от свежестта на доверчивия ми сняг.
Превзе душата ми със огнените трели
на чувствата, с нетленно тържество.
Зениците ми от любов са отмалели
и в кладата на свято тъждество
се раждат песни, и най-светли химни,
и оди радостни превземат свят красив.
За теб, за нас, са чувствата взаимни,
в летежа бурен и потръпващ, жив.
Превзе ме с глас, с усмивка, нежно,
при слънчева омая ме отвлече.
Превзе сърцето ми копнежно,
душата ми превзе... човече!
© Мери Попинз Всички права запазени