На жената!
Всеки ден си ти със мене.
Всяка нощ ти спиш до мен.
Вятър вънка тънко стене -
пее той познат рефрен.
Твойто име е познато -
в моята душа лежи.
Ти си цялата от злато.
Слънцето над теб кръжи.
Всеки ден ни е Голгота
в общия ни път напред.
В този път на два живота
няма късчета от лед.
Нас ни грее топло слънце -
лъч сълзите ни сушù.
Любовта е като зрънце,
сято в нашите души.
Всяка дума е лекарство
през деня и през нощта.
Имаме си наше царство
и в него ни гори свещта.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави!