11.07.2017 г., 16:27 ч.

През ехото на тишината 

  Поезия » Любовна
598 0 4
Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна,
в мелодия и стих,
в полъх от криле на птица.
Ако понякога за нещичко ти бъда нужна –
при теб съм, пак ще ме почувстваш,
толкова несъвършена...
в аромат на цвете и сълза в росата.
И не съм ти чужда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Предложения
: ??:??