Обич моя, непокорна,
стига се бунтува,
като вихър с буен порив
през звездите плуваш.
Като огън във небето
святкаш - изгори ме...
С пламъците на сърцето
кършиш всички зими.
Обич моя, неподвластна
на сплетни и клюки -
завърти ме, да израстна
до върха на лудост...
В настояще непрестанно
нощ краде слънцата -
в сливането със безкрая
дай ми светлината...
Обич моя... недосегната,
жажда - нeпресъхваща!
Някога ще те намеря...
През мечтите тръгнах.
© Дакота Всички права запазени
жажда - нeпресъхваща!"
ам.м.м.. ми..и.и.. ДА!